Get Adobe Flash player
Банер

ONLINE

В момента има 2 посетителя в сайта

ЗАЩИТА ЧСИ ДАВНОСТ

ДАВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Как се смята давността при вече образувано изпълнителното производство пред ЧСИ, кога започва да тече давността в изпълнителното производство, какъв е периода от време, който трябва да изтече и други въпроси в тази връзка вълнуват може би 90 % от физическите лица в България.

За съжаление конкретен общ отговор на горепосочените въпроси НЕ може да бъде даден.

Към 2019 г. НЕ съществува обща погасителна давност за задълженията на физическите лице и юридическите лица към други физически и юридически лица, за които има издаден изпълнителен лист.

Какво означава „перемпция” и каква е връзката й с давността – при вече образувано изпълнително дело при ЧСИ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Давността, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Не всички действия, предприети от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство прекъсват давността, например долу посочените действия не са изпълнителни и не прекъсват давността - изпращане на призовка за доброволно изпълнение, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Прекратяването настъпва по силата на закона, затова дали съдия-изпълнителят е издал постановление за прекратяване на делото или не издал такова или пък е издал отказ за прекратяване на изпълнителното дело е без абсолютно никакво значение.

На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе. Подаването на молби от взискателя, след датата на прекратяване на изпълнителния процес, с посочване на изп. способи, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, в т.ч. налагането на запор на върху банкови сметки, искане за извършване на опис и публична продан и др. изпълнителени действия, не могат и не са породили правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. В този смисъл задължителни за съобразяване са мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право.

Законовата последица от прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, че всички процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния изпълнител в това число несъщински и същински изпълнителни действия, които принципно биха довели до прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение.

Определяща за давността е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на предприетото последното валидно изпълнително действие, защото от нея тече нова погасителна давност за вземането.

Тази нова погасителна давност като период от време на колко възлиза? И на този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор – зависи от вземането!

Съгласно чл. 117 ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата погасителна давност е всякога 5 години. Какво иска да каже законодателят с нормата на чл.117, ал.3 от ЗЗД?

Например, в случай че задълженията Ви са за плащане на наем, задълженията за ток, вода и парно и др. Така наречени „периодични плащания”, същите се погасяват с изтичането на кратката 3 годишна давност. В случай, че въпросните задължения обаче са установени с влязло сила съдебно решение, защото кредиторът е предявил вземането си към Вас по съдебен ред в 3 годишния давностен срок, преди същия да изтече и решението е в полза на кредитора, тогава в изпълнителното производство така да се каже за тях вече се прилага 5 годишната давност.

Много често в практиката обаче вземането НЕ е установено със съдебно решение.

При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедно производство / издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ за вземането не се поражда сила на присъдено нещо и не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява, като в горните случаи продължава де е приложима 3 годишната погасителна давност.

Определението на съда в заповедното производство се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните последици на определението на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.

За да могат обаче погасените по давност задължения да отпаднат е необходимо да се направи изявление пред съд за изтекла погасителна давност, което означава, че трябва да се води дело. Искът следва да се предяви срещу кредитора, не и срещу частния съдебния изпълнител.

ЧСИ няма право да преценява дали даден дълг, за събирането, на който е издаден изпълнителен лист е погасен по давност или не. Тази преценка може да се направи само и единствено от съда в рамките на образувано исково производство от длъжника срещу кредитора.

За да се прецени дали е налице основание дългът или част от него да отпадне по давност се налага да бъде направена справка при частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, тоест адвокат трябва да разгледа делото, можете да го разгледате и Вие, но надали ще можете да се ориентирате от всички налични документи, кои имат значение и кои не.

Справката по изпълнителното дело е съпроводена поне от две посещения до кантората на ЧСИ, защото при повечето ЧСИ делото първо се заявява за запознаване и след определен период /два или три дни/ се предоставя за справка. Услугата не е безплатна, заплащат се 90, 00 лева.

За повече информация, консултации и/или процесуално представителство моля НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ да се свържете се с нас!

Copyright © 2019 АДВОКАТ КРАЛЕВА. All Rights Reserved.