РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Развод поради разстройство на брака

Развода по исков ред е насочен към прекратяване на съществуващ граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства.Това производството се инициира само от един от съпрузите, тъй като не е налице взаимно съгласие между съпрузите за развода и за еднакво уреждане на последиците от него.
Предпоставките за развод поради разстройство на брака са две: 1. Желание на единия от съпрузите за прекратяване на брака. Всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен; 2. Липса на взаимно съгласие за прекратяване на брака. Тази предпоставка е логическо продължение на горната.
Образуваното производство се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Основания за развода

Основанията са факти, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не посочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод
С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за:
1.Упражняване на родителските права;
2.Личните отношения между децата и родителите – „определяне на режим на лични отношения между родители и деца”;
3.Издръжката на децата. Задължение на родителите е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца. По отношение на гореизброените три иска страните в бракоразводния процес имат две възможности:
а)решават тези въпроси със споразумение, което съдът трябва да одобри;
б)съдът служебно се произнася по тях, с оглед най-добра защита на децата; за да може да се произнесе обективно той изслушва родителите, децата по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето и по своя преценка и други лица, като изисква и становище от дирекция „Социално подпомагане”; ако съдът има съмнение за синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог;
4.Ползването на семейното жилище след развода – по силата на съдебното решение, с което се предоставя семейното жилище за ползване, възниква наемно правоотношение и всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема;
5.Издръжката между съпрузите – невиновния за развода и несключил брак бивш съпругима право на издръжка; тя се дължи до три години от прекратяване на брака, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок; съдът може да удължи срока, ако страната, която я получава е в тежко състояние, а за даващия това не представлява особено затруднение. За да има право на издръжка бившият съпруг трябва да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си.
6.Фамилното име.
Основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им. Всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви някое от тях, последицата ще бъде преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, представляват основание на отделен иск за развод и щом като са били известни на съпрузите, трябва да бъдат предявени до приключване на устните състезания.
Бракоразводния процес започва въз основа на писмена молба от единия съпруг до районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника (другия съпруг). С оглед строго личния характер на брачния иск само съпруг може да подаде молба за развод поради разстройство на брака. Подадената искова молба сезира съда, който образува дело в рамките на един месец от подаването й. За Софийски районен съд делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съдията, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.

Съдебно производство

Съдебното производство започва с първото по делото заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. След разглеждане на предварителните въпроси и проверката на редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако страните постигнат съгласие за медиация или друг способ за разрешаване на спора делото се спира. Всяка от страните може да иска възобновяване на производството по делото в шест месечен срок. Ако такова искане не бъде направено в шест месечен срок, делото се прекратява. При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство по развод по взаимно съгласие.
Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора производството по делото продължава. За допускането на развод не е достатъчно отрицателното отношение на единия съпруг към продължаване на брака. Изявленията на страните се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от решаващия съд. Това състояние не се презумира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Съдът може да отхвърли иска за развод, когато не е установил дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
С решението за допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако ако някоя от страните е поискала това. Във всеки един момент в делото страните имат възможност да изложат споразумение относно всички или някои последици от развода. Нужно е това споразумение да се утвърди от съда, който проверява дали са защитени интересите на децата в достатъчна степен, като при нужда то се обръща към дирекция „Социално подпомагане“ за становище.
Решението за развод на районния съд влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Необходими документи

1.Искова молба;
2.Оригинал на удостоверение за сключен граждански брак;
3.Удостоверение от Агенция по вписванията за режима на имуществените отношения между съпрузите;
4.Удостоверение/я за раждане (заверено копие), ако от брака има родени непълнолетни деца към датата на подаване на исковата молба;
5.Служебна бележка за получено последно брутно трудово възнаграждение;
6.Комплект статистически сведения по образец:
7.Пълномощно, ако молбата се подава от пълномощник;
8.Документ за внесена първоначална държавна такса.

В хода на производството се дължат следните такси:

1.При завеждане на исковата молба – 25 лв. по сметка на районния съд;
2.При решаване на делото съдът определя окончателния размер на таксата – до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. по сметка на районния съд;
3.Върху споразумението за издръжката – 2% върху тригодишните платежи по сметка на районния съд.
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност, или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

За повече информация и /или процесуално представителство по бракоразводни дела моля свържете се с нас!

Ако имате запитвания, свържете се с нас на kraleva.rayna@gmail.com или на телефон +359 88 7823441 и задайте Вашите въпроси.